Когато често посещавате различни страни, няма такива обекти за наслада. Но в светлината на града има магическата аура, която прониква на охладителя и заема специално място в сърцето.
Така се случи с нас, когато за първи път посетихме столицата на Тунис. Веднага ще изясня: страната правилно се нарича "Тунис", така че е написана поне. И столицата е град Тунис. След като научих това, сега никога не бъркаме страната и столицата.
Така Тунис. Влизате тук и не вярвате, че историята на града няма хиляда години. Съвременни сгради, магазини на известни марки. Изглежда, че се оказа във Франция. Но си струва да се забелязва и незабавно да стане древна джамии, пазарът, който вече не е сто години.
На инспекцията на града ръководството ни подчерта три часа. Но какво може да се види през това време?
Много от нашите съседи в автобуса веднага се пазаруваха и решихме да се разхождаме през тесните улички и дори се изкачихме до покрива, за да видим панорамата на града!
Между другото, ако дойдете на местно и попитайте къде панорамата (можете просто да кажете така: "панорама"), тогава ще покажете пътя (не забравяйте да благодарите на човека!). Самата, разбира се, това място е трудно. Но си струва:
Можете също да отидете в парфюмерията и да си купите няколко отлични бутилки за парфюм!
Хората в Тунис са трудолюбиви и повечето от тях са много честни. Тук е трудно да се посрещне бездействието около град скитанията. Всеки е зает бизнес. Едно печете вкусни сладкиши, вторият рисува портрети и че малкият чук почука шаблона на малка метална плоча.
Пазарът в столицата е огромен, шумно и хаосилище на всички езици.
Но в предградието на столицата - малкият град Sidi-Bu-каза тихо, уютно и по някакъв начин на италиански.
Представете си, че жителите на това място са длъжни да бъдат предписани да нарисуват прозорците в синия цвят, а стените на къщите са блудства. Благодарение на тази заповед изглежда, че Sidi-Bu-каза, е паратик между небето и морето. И залагаме с него.
Има в предградията и руините на самия Картаген (въпреки че се оказва на екскурзията, че, да, не съвсем). Това, разбира се, е зашеметяващо място!
Незабавно си спомнете уроците на историята и реколтата върху печелите и героите от това далечно време. Ходенето с онова, което остана от улицата, си представяте как живеят всички тези хора. Това, което са направили, за това, което се биеха.
Но е време да се прибера вкъщи. По пътя назад, вече на автобуса, ние правим финална снимка и вече пропускаме този прекрасен и толкова различен тунис.
